Турция се превърна в енергиен търговски център благодарение на това, че България се отказа от „Южен поток“ и той се превърна в „Турски поток“. Тръбопроводното съоръжение ще има две тръби с общ годишен капацитет за доставка на газ от 31,5 милиарда куб. метра. Всяка от двете линии ще е с капацитет от 15,75 милиарда куб. метра. Първата тръба ще осигурява природен газ за турския пазар, а втората ще снабдява с газ европейските държави по трасе Русия-Черно море-Турция- балканските страни.
Повече от 30 години Турция унизително чакаше за покана пред вратата на ЕС. Но чакайки, турците не стояха със скръстени ръце. Бавно и методично, с ясна стратегия, през последните десетилетия те превърнаха Турция в огромен въглеводороден хъб, който е с регионално значение и има очертаваща се глобална проекция. Анкара със завидна настойчивост постигна изключителен успех. Турция освен че е страна, която транзитира въглеводороди, се превърна и в център на търговия с енергия. Да, Турция получи стратегическа позиция и се превърна в портал на европейската енергийна сигурност. През 2018 година нашата югоизточна съседка всъщност стана голям европейски газов хъб.
За същия период от време се наблюдаваше и един необясним феномен по отношение на София. Турците се стремяха да прекарат през своята национална територия всички газопроводи и нефтопроводи с направление Изток-Запад. Привличаха инвеститори и изпълнители, които да строят на турска територия АЕЦ. За разлика от България. Всеки един газопровод или нефтопровод, който имаше вероятност да премине през българската национална територия, се превръщаше в „икономически неизгоден“, „безперспективен“, „поробващ“, „опасен за българската екология“ и други подобни „непреодолими“ пречки. Рояк от „експерти“ към финансирани от чужбина НПО-та у нас „научно“ обясняваха защо не трябва да се изгради „Южен поток“, нефтопровода „Бургас-Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и всеки друг голям енергиен проект, който се появеше на хоризонта. Особено пък ако същият е свързан с руски инвестиции, руски технологии и руски суровини. Турците в това отношение се оказаха „всеядни“ и много смели, а това, което оставаше от „турската трапеза“ по трасето, го прибираха гърците. Годините минаваха, тръбите и проектите за изграждане на АЕЦ ни заобикаляха и преминаваха или засядаха на територията на нашите съседи.
Необяснимо за хора, които имат здрав разум, могат да мислят самостоятелно и имат малко усещане за това какво значи български национални интереси. Поне влязохме в историята с поредния рекорд на Гинес. България е единствената страна в света, която три пъти влиза и излиза от гигантски трансграничен енергиен проект, в случая „Южен поток“. С което станахме за подигравка сред енергийните експерти по света. Наричат ни деликатно „особен случай“.
След гръмкия пореден провал на „Южен поток“ се появи идеята за изграждане някъде около Варна на газов хъб „Балкан“. До този момент всичко изглежда като тривиален кризисен PR за наивници. Рекламата на газовия хъб „Балкан“ гласи, че „той гарантира на европейските потребители прозрачен и недискриминационен достъп до широк спектър захранващи източници“. Предполагаеми клиенти на газовия хъб „Балкан“ са Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Македония, Унгария, Румъния, Сърбия, Украйна и Турция. Още по-интересни са предполагаемите източници на природен газ, които ще захранват бъдещия газов хъб. А те са Русия, Румъния, България, САЩ, Азербайджан, Алжир, Египет, Катар, Нигерия, Туркменистан, Казахстан, Ирак и Израел. Преди броени дни даже Македония обяви, че е заинтересована от участие в газовия хъб „Балкан“ и АЕЦ „Белене“. До тук добре!
Трагедията настъпва, когато се стигне до конкретика. За газовия хъб „Балкан“ липсват пълни и задълбочени професионални и независими изследвания. От пазарни до финансови, икономически, търговски, правни, технологични и други. Липсва проверка за съответствие с реалността. Ако се говори сериозно по въпроса, то вариантите за захранване в обозримо бъдеще на газовия хъб с неруски газ се свеждат практически до минимум. Да не кажем, че няма такива. Единственият реален вариант е захранване с „тоталитарен руски природен газ“ от хората на „агресивния диктатор Путин“.
Сега да видим как стои въпросът с американския втечнен шистов газ LNG. Всеки, който иска да го получава трябва да е готов да заплати цената от 333 американски долара за 1000 куб. метра газ. За сравнение, средната цена на европейския износ на „Газпром“ по данни на руското Главно митническо управление е 210 американски долара за 1000 куб. метра. Както се казва… без коментар.
Заради силният натиск на геополитическия ни господар САЩ, обаче, България има два варианта – да купува скъпия американски шистов газ или да се снабдява с руска газ, но през прекупвача Турция и на двойна цена. Чака ни ново Турско робство. Този път – енергийно и икономическо!
Боян Чуков, Източник
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи