В България започва да става страшно. От гледна точка на нейното настояще. За първи път от толкова години ние сме натикани в настояще без бъдеще. Или без българско достойно бъдеще, пише проф. д-р Николай Слатински в свой коментар в социалната мрежа по повод скандалния ремонт на улица Граф Игнатиев и градинката пред църква „Свети Седмочисленици“.
Ето го пълният текст:
Една тълпа зле образовани, лошо възпитани, твърде некомпетентни и страшно арогантни хора се набутаха или бяха спуснати къде ли не.
Те са в управлението на здравеопазването в центъра и по места. Те са в образованието, да не ви казвам как вилнеят във висшето образование, без да си имат и хал хабер от това що е всъщност висше образование – просто това било свободното място и това им се паднало да управляват – висшето образование! Докато им намерят друго поле за изява. Със същия успех те биха управлявали и федерацията по ръгби. Ако има все още такава. Така в соца пращаха верните кадри да управляват това, което в момента е свободно.
Те са в науката, по-скоро паразитират върху нея с графоманстване и пелтечене на тези от 20 век и дори отпреди 1989 г.
Те са в строителството.
Те са в културата.
Те са в екологията.
Те са в земеделието.
Те са на много, много места.
Те са – и това също е много страшно – в системата за сигурност.
И понеже си повярваха, и понеже са безконтролни, и понеже си мислят, че компетенциите, които са им връчени, веднага ги сдобиват с компетентност за осъществяване на тези компетенции, и понеже у тях са и ножът, и сиренето, те вече не се задоволяват само да претакат европейски, държавни, общински и частни (но чужди) пари в своите сметки, но със свещената си простота вече ни натрапват своите нелепи разбирания, своите лоши вкусове, своите абсурдни представи за красиво и съвременно, своите арогантни разпореждания.
Вчера написах . Злото е тук и то няма да миряса, докато не ни накара да му се подчиним телом и духом, докато не започнем да живеем по неговите разбирания, по неговата „естетика“, по неговата „етика“, по неговия закон и канон!
В България започва да става страшно. От гледна точка на нейното настояще. За първи път от толкова години ние сме натикани в настояще без бъдеще. Или без българско достойно бъдеще.
Не наричайте това черногледство, това е добре информиран песимизъм. Никакво черногледство не може да обрисува достатъчно адекватно реалната картина у нас.
Колко тъжно ми е, че мнозинството е сляпо за тази реална картина. А как няма да е сляпо, след като я съзерцава пасивно с възможно най-широко затворени очи…
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи