„Стълкновението за европейските избори е толкова остро, защото е свързано с риск от загуба на власт и респективно със спечелването й. ГЕРБ има какво да губи. Освен това те заседнаха във властта по начин, който е квази-живковски. Това е късен живковизъм. За това е говорено много, но е вярно, какво да правим. Аналогията се натрапва. Бойко Борисов старее пред очите ни и ние започваме да живеем със стария уплах, че той е политически вечен, така както ни се струваше, че Живков е вечен. Тази ера трябва да приключи по някакъв начин, някой ден…
Крайно време е да дойдат хора с малко по-тънка кожа, с малко по-друг силует, с малко по-друга реторика и малко по-малко да приличат на дон Корлеоне. Приликата между Борисов и този Марлон Брандо в късната му артистична фаза от периода на „Кръстникът“ е просто поразителна и това трудно се издържа. Защото този филм сме го гледали, а ни се налага да го гледаме всяка вечер.“ Психиатърът, богослов и политически анализатор д-р Николай Михайлов пред БНР.
„Сега, когато формацията „Борисов – ГЕРБ“ е в някаква опасна фаза на възможна загуба на избори и начало на упадък, който може да се окаже необратим, паниката нараства, защото всеки прецедент на корупция повлича системата. Натискът отвън поражда нещо като хаос, защото системата е корумпирана и извлеченият прецедент повлича едни след друг аналози на същия този прецедент.
Описва се една картина пред погледа на публиката. Това не е нещо, което тя не знае, но е нещо, което не е свикнала да вижда разгърнато в медийното пространство. Тогава паниката на уволнението, което самозащитно Борисов предприема, е двуостра – от една страна той прави нелеп опит да чисти собствените си обори, от друга, докато ги чисти, той изхвърля хора и става ясно, че той първо косвено признава вината на тези хора, защото не може да ги защити публично. А не може да ги защити публично, защото те са незащитими. От друга страна, трупани един след друг в общата картина на противоправно поведение, или неморално поведение, те описват една картина на корумпирана система на власт.
Нараства едно много голямо нетърпение, мисля си аз. Ако такова нетърпение у публиката не нараства, то означава, че тя е с амортизирани рефлекси и е в много опасна фаза на апатия.“
Не може Бойко Борисов да бъде антикомунист и не може да се бори с корупцията. Това е невъзможно. Това просто е само по себе си корупция. Корупция на съзнанието. Бих добавил дори на публичното съзнание, защото то усвои и гласува за това предложение. То каза „Да.“ Ако това все пак е санкционирано от електората на някакъв етап, за да гласува за него, то е с полукриминалната електорална надежда мутрата да се справи с мутри.“
Властта, която първо урежда бита си
„Аз мисля, че хората, които Бойко Борисов събра в тази своя насипна партия, събра с възхитителна, така да се каже, безпринципност. Най-различни хора от рода на тези, които бяха бивши антикомунисти, които не постигнаха реванш срещу комунистите; бивши комунисти, които не можаха да бъдат приютени, за да направят кариера в комунистическата и социалистическата партия, и просто бивши хора от групировките, от тези нива на българската общественост, които останаха без плячка. Всичко това беше събрано с, разбира се, някакви опортюнисти, които винаги могат да бъдат призовани, намерени и агитирани да се присъединят. Което и направиха с удоволствие.
Това всичкото е един невъзможен меланж, един грандиозен политически компромис, който събра това, от което България трябва да се освобождава на всяка цена, ако иска да се нормализира. Няма да кажа по европейски образец, а просто да се нормализира по български образец. Защото в България има нормални хора. Има хора, които тъгуват за този неуреден български свят и биха желали да го видят малко по-уреден, малко по-почтен, малко по-разумен, малко по-честен. С други думи, искат да видят начело на властта малко по-читави хора.“
Европейските избори като състезание за вътрешната власт
„Тези избори са състезание на местна почва. Все пак важно е кой ще спечели и кой ще загуби вътрешната власт, а това кой ще загуби и кой ще спечели европейските избори е изключително важен етап от загубата или спечелването на местните избори. За това е сражението и залозите са много високи.
А са високи, защото ГЕРБ ще загуби власт, а това означава както средства, възможности и ресурс, с които са свикнали, така и една клиентела, която е гладна, не защото е гладна, а защото е нахранена и то изобилно.
Освен това са възможни, разбира се, и юридически преследвания с всички уговорки, че те в България не означават много по причина на това, че прокуратурата и отчасти съдебната власт са интегрирани в подземието на тази власт. Това е ясно като бял ден. Защото прокуратурата никога и за никого убедително не реагира по принцип. Тя реагира по прецеденти и по вътрешна несподелима логика. Прокуратурата се решава да преследва според преценка, която не е строго юридическа. Това е „златен стандарт“ за българското правораздаване.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи