Изтъкнатият проф. Васил Проданов свидетелства и коментира надигащата се мощна социалистическа вълна в САЩ. Припомняме, че на последните президентски избори откровеният социалист и лидер на радикалното ляво крило в Демократическата партия Бърни Сандърс замалко не спечели вота, като изостана от Хилари Клинтън с по-малко от 1 %. (Много анализатори и до днес считат, че Бърни е водил с огромна преднина, но ястребите около Клинтън са манипулирали избора-б.р.).
В края на 70-те капитализма изпадна в кризата, от която не може да излезе и до днес. Защото тази криза е необратима и се задълбочава все повече. Това е системна криза. Но така или иначе това се отрази деградиращо и на социалдемокрацията. Тогава, през 70-те изходът от кризата, капиталистите намалиха данъците за богатите и тръгнаха да глобализират капитала. От капитал на богатите по държави, той да се превърне в наднационален. Тези нови мерки въведоха първи Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър във Великобритания. По този начин те поставиха началото на неолиберализма – капиталът тръгна да се превръща в наднационален и излезе от контрола на държавата. И съвсем закономерно доведе до появата на офшорките. През 90- те години с появата на компютрите и интернет започва третата индустриална революция. Именно тези нови технологии спомагнаха за бърото разпространяване на глобализацията. Което доведе до рязко увеличаване ролята на финансовия капитал.
Всички тези промени нанесоха сериозни щети на левите партии по света, чиято традиционна роля е да преразпределят благата от капиталистите към работниците. Да гарантират социалния минимум и да не позволяват на богатите да се превърнат в свръхбогати олигарси. През 90- те рязко се увеличи политическата и управленска роля на финансовия капитал и левите партии по света започнаха да се заиграват с него. И така избягаха от традиционното си призвание и смисъл на съществуване.
За първи път това се случи в мандата на US-президента Бил Клинтън от Демократическата партия, която за американските стандарти се води лява. Именно в неговата програма залегнаха принципите на днешния неолиберализъм – модел, по който западът върви в момента. А именно: отказ от силната социална държава, намаляване на данъците и капитализъм, който обаче не приема изцяло пазарните принципи. Между държавата и пазара трябва да стои гражданското общество – НПО- тата (на Сорос например). Същият модел по същото време започнаха да прилагат левичарите в цяла Европа- Тони Блеър във Великобритания, Шрьодер в Германия…
Казано по-просто – Новата социалдемокрация изостави своята социална основна.
У нас тези процеси са напълно сходни. Първата работа на западните ни колонизатори щом влязоха във владение на Територията след 89- та година, бе да ликвидират тотално работническата класа. А за основен двигател на промяната те избраха хуманитарната интелигенция- философи като Жельо Желев и Доган, професори по литература, историци…
Темата за класовото разделение в американското общество бе поставена отново от Барак Обама. Демократическата (лява) партия осъзна, че трябва да си върне гласовете на американските работници. Но това не се случи на последните избори – хората на физическия труд не припознаха Хилари Клинтън. Те дадоха вота си за Доналд Тръмп.
Левичарят Бърни Сандърс и социалистическия кръжец около него обаче дадоха силна заявка и нов шанс за демократичния социализъм в САЩ. За разлика от България, в САЩ думата „социализъм“ изобщо не е мръсна дума и все повече млади хора се асоциират с нея. Заради икономическия възход на Китай, младото поколение отвъд океана осъзна, че за първи път в историята на САЩ, то няма да живее по- добре от своите родители. Трендът се обърна. Младите американци до 30- годишна възраст вече масово живеят при родителите си, защото нямат възможност да си купят собствено жилище или да излязат на свободен наем. А тази тенденция тепърва ще се засилва. Показателен е и фактът, че най- продаваната книга в „Амазон“ за миналата и тази година е книгата за социалното неравенство на френския ляв икономически философ Тома Пикети „Капиталът на 21 век“. Процесът на олевяване се засилва и в американската преса.
Въпреки хвалбите на Тръмп, че е свалил безработицата до рекорден минимум и че икономиката отбелязва ръст, положението в САЩ не е никак розово. Напротив, става по-зле: Само през миналата година американския публичен дълг нарасна с 1 трилион. А повечето от новите работни места са на временна заетост, на половин работен ден, на срочен трудов договор, или с по- ниско заплащане.
Реформите направи Тръмп съответстват на логиката на Рейгън – намаляване на данъците. Което обаче облагодетелства единствено златния 1% на най- богатите американци. Социалното неравенство в САЩ продължава да расте и то с все по-високи темпове. В Силиконовата долина (меката на IT-технологиите – гордостта на американската индустрия) от 10 заети, на 9- ма доходите са намалели с повече от 50 %. Увеличение на доходите има само при 1 процент от предприемачите в този уж най-печеливш сектор от американската икономика.
В глобален план картината е абсолютно същата, ако изключим Китай: Най- големият дял от новосъздадения продукт – 82%, отива в единия процент от населението – най- богатите. Световната капиталистическа икономика в момента просто потвърждава един от основните постулати на Карл Маркс –че социалното неравенство води до увеличаване на експлоатацията.
Левите партии в Западния свят се отказаха от работническата си класа, спряха да защитават интересите й. Вместо това те прегърнаха идеите на мултикултурализма – идеология, измислена от олигарсите, която чрез внос на работници от третия свят целеше да задържи ниски заплатата на местните работници. Но когато неравенството нараства, то приема расови и етнически измерения. Ето какво е положението в САЩ например: Едно чернокожо семейство притежава 13 пъти по- малко богатство от бяло семейство. Там е започнал процес на самозатваряне на общностите. Тези социални процеси пораждат ситуация на разпад.
Така че изобщо няма да се учудя ако след някоя и друга година САЩ смени името си на САСЩ – „Съединени американски Социалистически щати“. Това е чудесен вариант ако иска да оцелее като единна държава.
Но нека се върнем на Европа. България е държавата с най- голямо социално неравенство в Европа, а с най- малко такова е Чехия. И докато чехите продължават да стоят на същото място в класацията на ООН по индекс на човешко развитие – там където си бяха и през 89-та година… то България се е сринала с цели 80 места.
Според проф. Проданов, е крайно време у нас да се постави ребром въпроса за това, че след 89-та година западния неоколиализъм ограби икономическите ресурси на България и най- вече – човешкия капитал. Навремето президентът Желю Желев беше изчислил, че от изтичане на наши кадри към Западна Европа и САЩ, сме загубили 30 млрд. долара. Към момента тази цифра със сигурност надвишава 200 млрд. долара. Време е за равносметка – какво ни даде и какво ни взе Европейския съюз, както и за преосмисляне на мястото ни в него.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи