Ветото на президента Радев върху скандалните поправки в приватизационния закон е изключително важен акт. Не само защото спря облагодетелстването на бизнесмени като братя Домусчиеви и Делян Пеевски. Това президентско вето е важно, защото реабилитира държавата. Защитава обществения интерес.
Един от най-устойчивите митове през годините на прехода беше този за „лошата държава“. Говорещите телевизионни глави не спираха да повтарят колко вредно е държавата да участва активно в икономиката, как всичко трябва да бъде оставено на пазара и на честните частници, на крупните бизнесмени. В крайна сметка стана точно така. Почти всичко беше приватизирано, а държавата беше натикана в ъгъла.
Хайде сега кажете, скъпи съотечественици, добре ли живеете след претворяването в дела на тази либерална утопия? Да, някои живеят по-добре. Онези, които влизат в станалия класически „един процент“. Останалите 99 % със сигурност не сме доволни.
Колкото и грантовите анализатори да ни повтарят, че живеем в най-прекрасното от всички общества, ние повече вярваме на очите си, а не на телевизионните приказки. Върху собствената си кожа усетихме, че пазарът съвсем не е онзи философски камък, който превръща предметите в злато и възнаграждава най-умните и способните. Либералният катехизис, според когото държавата моментално трябва да бъде изгонена отвсякъде, донесе много повече беди, отколкото благоденствие. Така че, ако искаме да живеем по-добре, задължително трябва да обърнем тенденцията и да реабилитираме държавата. С последното си вето президентът Радев направи точно това.
Реабилитирането на държавата, разбира се, трябва да бъде основна задача най-вече на левите партии. Защото именно левите партии са тези, които поставят в центъра на политиката си добруването не на отделни индивиди, а на колкото се може по-голями общности от хора. Да, държавата наистина трябва да се завърне. При това не само в икономиката. България има нужда от активна държавна политика и в образованието, науката, културата. Да оставиш процесите в сферата на духа да бъдат управлявани и финансирани от чуждоземни фондации е също толкова вредно, колкото да приватизираш цялата икономика, включително стратегическите й отрасли“.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Докато липсва един разумно подготвен и приет закон за държавните фирми, всяко връщане на държавата и възстановяване на държавни фирми в една или друга област ще повтаря съдбата на БДЖ, на НЕК и на много други. Държавни фирми от социалистически тип са непригодни за пазарните условия. Те дават възможност за грабежи и носят огромни загуби на държавата. Липсата на такъв закон и до днес, а той трябваше да бъде факт най-късно до края на 1992 година, е основната причина за криминалния преход, за това, че България оглавява най-негативните класации.