Прави са македонците да ни крадат като пладнешки хайдуци, заслужаваме си го. Може да ви изглежда странно, че го казвам, след като имам немалко текстове за въртоглавщините, които ще ни докара фамозният ни договор с тях. Но пък, от друга страна, припомнете си, какво правим самите ние със собственото си близко минало.
Да не мислите, че македонците не виждат как шепа тарикати/майкопродавци цицат/сучат от него, както си знаят. Защо тогава – след като сме толкова гламави, и те да не ни премятат както си щат. Ние сме се предали, още когато изоставихме истината за близкото минало в ръцете на шарлатани, на джуджета, които се надяват да извисят ръст, газейки из него.
Спомнете си, колко фалшификации се направиха, какви ялови глупотевини продължават да се ръсят за „онези“ години – колкото да се прикрие геноцида днес над милиони български клетници. Направо се предадохме пред напъните на празноглави типове, които се препитават понякога със смайващи преувеличения.
И колкото по-комични/нелепи са тия преувеличения, толкова повече те възкресяват – и разкрасяват – спомена за Живков. Това е поредната прокоба, която ни настигна. Той сякаш ни е урочасал „неговата“ ера да ни задиря и досега – и от Онзи свят сигурно се хили доволно. Некадърниците, които уж трябва да го анатемосват, всъщност работят за него.
При най-недобросъвестните „изследователи“ на близкото минало, водещото правило, общо взето, е едно: изръсват някаква глупост, изчакват малко и започват да препикават реалните факти.
Така създават една фалшива мълва – тя е много важна за копелетата на Прехода, така те прикриват недоимъците на Настоящето.
Общо взето, Миналото се превърна в лесна плячка за негодници и профани. Отгоре на всичко, свидетели сме на един типично нашенски майтап, невъзможен никъде другаде: кръвожадното отношение към близкото Минало в същото време се съчетава парадоксално с опити да бъде амнистирано, орозовено турското робство.
Специално Близкото Минало е насилвано от типове, които по времето на соца са били юноши, с квалификацията на славни масурбатори – как да нямаш доверие на подобни „летописци“. Соца усърдно е използван и ще бъде използван като параван за безобразията на Прехода, за оправдание на неукостта и крадливостта на неговите копелета, това е ясно.
Но трябва да станат ясни и някои други сметки. Ако някой с дива радост твърди, че „онази“ България два или три пъти е фалирала, хубаво е да му припомним само един чудовищен, реален фалит след 1989 година – плячкосването, извършено от криминалната приватизация, когато държавни активи за близо 30 милиарда бяха разграбени, изоставени или направо унищожени срещу 2 милиарда.
Натрапват ни се безталантни манипулатори, които се дразнят, че публиката не им вярва – и отдавна ги е зарязала да разговарят помежду си или пред наивни телевизионни водещи, които имат немалък принос в разпространяването на Мълвата.
Един дудне от 20 години за „Случая Георги Марков“ – и вече има несъмнен принос в компрометирането на този писател заради пристрастието си.
Никога няма да научим истината за смъртта му, понеже англичаните не си дават много зор – време е и те да бъдат обявени за „съзаклятници“ с Москва.
Някои хора трябва да благодарят на покойния генерал Владимир Тодоров, че унищожи досието на Марков – понеже щяха да открият друго там, а не кой е поръчал убийството му.
„Случаят Марков“ е интересен най-вече с едно: превращенията на един кадърен писател от любимец на Живков и ДС, дори ходатай пред Самодържеца – известна е историята с Асен Шопов, примерно – в човек, внезапно прогледнал за злините на соца.
Големият, цялостният разказ на Марков, докато е бил галеник на властта, никога не е бил особено критичен към нея.
И после следва още едно превращение: желанието му да се прибере в България.
Завръщането на блудния син щеше да бъде нещо епохално, с какви ли партизански сериали щеше да ни ощастливи той, а и с късни прозрения за гнилия капитализъм. Тия превращения са по-интересни от всичко друго.
Тия дни споменах Ботуш Каишев – едновремешния персонаж на Инкьов от радио „Свободна Европа“. И един читател ме укори, че не съм бил справедлив в оценката си.
Ами, стига са ни тикали в очите тия хорица, безобидни плямпала, сврени зад безопасните си бюра в задграничните радиостанции.
Един Мирон Иванов, който днес мнозина дори не са чували, беше десет пъти по-изобретателно критичен от „Ботуша“, Васил Цонев също.
Мнозина изобщо не са в състояние да схванат, как и по какъв начин съзряваше свободата на словото в България, с какви усилия.
Ами сатиричните прозрения на Георги Мишев или Станислав Стратиев?
Не се подавайте на внушенията на зли типове, които мародерстват до насита и погребват неудобните им истини.
Има един простичък въпрос, който ще им отправят младите – тях се опитват напълно да скопят и да ги превърнат в безнадеждни скапаняци. Ето го: Кой е истинският виновник за днешния Погром?
Не се крийте – казвам го на мародерите – зад единичните успехи на някои деца – погромът в образованието, примерно, е лесно видим, не можете да го скриете зад едно цигане, което завършило в Кембридж.
А как пък ще скриете погрома в тази етническа общност, която е доведена до крайна скотщина?
И колкото и днешните млади да са зомбирани от лъжите ви, все някога ще стигнат до друг важен въпрос, ако вече не са стигнали: Чакайте бре, хорица жалки, на соца му забиха кръста в 1989 година – а вие какво направихте оттогава досега, освен да ни превърнете в рекордьори по нещастия?
Няма да успеят да оглупят до такава степен младите, просто няма как да ги долъжат, за да не се сетят за този въпрос.
Навремето, във „Всяка неделя“, направих „Час по семейна история“ – публиката посрещна с въодушевление тази рубрика.
Опитайте се и вие – днешните млади, колкото и да ви разубеждават, разродяват и направо обезчестяват, да създадете една мини семейна история, разпитайте родителите си, бабите и дядовците си и други свои близки, търсете техните сравнения между Минало и Настояще, понеже те ще са обективни, житейски изстрадани и честни.
Станете изследователи на собственото си Бъдеще.
Не се оставяйте платени клакьори да пълнят главите ви с глупости и дори с безчестие.
Да не мислите, че го правят с идеални цели – идеалите им са в задните джобове, те не обслужват Истината, а търбусите си, нищо друго.
Навремето лъжеха Народа с комунизма – ами сега, в името на какво го правят?
Хванете някой блюдолизец и го закарайте, примерно, в Монтанско – отворете му очите за Живота, пазете го от циганите и да остане две-три дни там.
И го питайте сетне, имало ли е някога подобен Линч на Некадърността над Народа.
Живеете зле и ще живеете все по-зле, все по-болни, ще се тараляскате в най-загубените автомобили на ЕС, ще ядете най-некачествената храна, ще ви давят язовирите и пр.
И досега главанаците не знаят колко язовира има в страната – а преди една година уж взеха решение всички язовири да се ремонтират. Направиха ли го?
Ядец и дори *урец.
Това трябва да е девиза на славното ни време.
Не се оставяйте да ви галят с този *урец.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи