Българското възмущение сякаш вече е ялово, не е в състояние да прелее в активно недоволство. Възмущение под юргана – а това уж бе запазената марка на „онези“ години. А пък сме зарити под всевъзможни простотии и издевателства.
Трябва да стане нещо извънредно, какъвто е случаят със словесното вандалство на Валери Симеонов, за да се размърда обществото. Той пък сякаш е направен от пластмаса, продължава да упорства, че нищо особено не е казал. Понеже е наясно, че политиката е отдавна вмирисано занятие, от което окончателно са изхвърлени моралните „лигавения“.
Пребиваване в Унижение – дотам я докарахме. Хората, отгоре на всичко, приемат да ги оварваряват и словесно. Скотски търпят това, и така сами предизвикват присмеха на Сектата.
Затова Бунтът на Майките е цяло чудо, упорството им – още повече. Дори спокойно можем да кажем, че е Чудото на Прехода.
Появиха се Майките – тия упорити и храбри жени, появиха се и децата, които Природата уж е обидила – а пък е обратното, тя ни ги дава като пример за човешкото, което можем да открием и в най-тягостната Несрета. И колкото пъти се взрем в тях, все ни подсещат за нещо друго – че тъкмо образът на Прехода е разкривен и уродлив…
И какъв човек трябва да си, за да не можеш да усетиш човешкото/ангелското в тях. Какво не си успял да надскочиш в себе си, за да не схванеш тия хора.
Не знам защо се подсетих сега за думите на Микеланджело – „Видях ангел в мрамора и дялах докато го освободя“. Нашите политици, поне повечето от тях, трябва доста да дялат, за да освободят човека в себе си.
Те сякаш са от лед – стопява се той и нищо не остава от тях, освен някаква локвичка, често кална.
Презрението им към обикновените хорица е една от най-позорните последици на Прехода.
Да видят ангели в тях – това пък е направо невъзможно, те дори не ги приемат в някаква относителна нормалност. Само така може да се обясни факта, че пребивават толкова бездушно в политиката, когато милиони хора бедстват.
В това, което, неизвестно защо наричаме „политика“ липсва всякакво чистосърдечие. Прости хора, обаче набързо се изпедепсаха в тарикати. Нейчо Неев с неговото фамозно признание /“Егати държавата, на която аз съм вицепремиер“/ ще си остане единственото изключение и досега, след близо четвърт век. Вие си представете, как изглежда уж-Валери в сравнение с него.
Дори някои формени идиоти от миналото вече ни се струват по-симпатични – виждаш го, че се мъчи, че нещо не му е наред, че не му е мястото в политиката, но поне не е склонен да грубиянства – и изпитваш някакво умиление. Веселяк, който детронира Наполеон – имахме и такъв министър.
Като цяло, българската политика се състоя/втвърди в една отблъскваща грубост – свикнахме и с нея, свикнахме неандерталци да правят политика, свикнахме тя да е лишена от всякаква премереност и въздържаност, за изисканост да не говорим. То си е така вече навсякъде – ала костюмчето резедаво на Меркел.
И къде бяха медийните лапацала/политикани – да не ги наричаме политолози, социолози или антрополози, къде бяха те, та не видяха, какво се състоява пред очите им. Как не виждаха някои знаци на психопатия в българската власт изобщо, странностите й – смущаващи в началото, и все по-безцеремонно арогантни от година на година.
Защо бяха толкова милостиви? Защото им плащаха, за да не виждат упадъка на политическото – а ония им се хилеха/хилят зад гърба, смятат ги за ваксаджии, за папагали нещастни – Симеонов направо нарече така медийните мрънкала, и за голяма част от тях е наистина прав.
Огрубяването и инфантилизирането на политиката доведе до инфантилизирането и на ония, за които тя е предназначена. И сега сякаш обикновените хора вече са готови да изтърпят всичко, дори сякаш вече страдат от една и съща болест с уж-политиците си. Това, може би, бе неизбежно – ако си припомните, пред какви фалшиви икони кадяха тамян, как приемаха очевидни политически инвалиди, как търпяха сакатлъците им.
Колко безумци минаха пред очите ни – та накрая свикнахме с тях, и дори ни се виждат симпатяги – истинска идилия, населена от уж-политици и уж публика/електорат. И възторзи от овчи цървули…
Комплексари прииждаха и прииждаха в политиката – докато накрая успяха някак да продадат комплексите си на публиката, и тя свикна с тях. И накрая останаха единствено Майките – още не са ги нарекли уж-майки.
И не се хвалете, че са малко. Малко са, защото превърнахте „многото“ в свой образ и подобие. Този годеж ще бъде фатален обаче – за всички.
Повредиха хората, принудиха ги да загубят вяра в собственото си достойнство – и вече да приемат безропотно и най-скверните приказки.
Може ли работодател да заплашва, че щели да извадят срещу Майките 20 хиляди работници в уж-подкрепа на уж-Валери – и това да се приема за нормално. И каква е тази Власт, която пропуска покрай ушите си тази дива заплаха?
Ами, ако наистина излязат, давате ли си сметка, какво ще означава това? Някаква нощ на дългите ножове ли им се привижда на някои идиоти?
Това ще бъде абсолютният край – една съсипана държава, из която ще бродят зверове.
А пък Цветанов занули и извинението на Валери с поредната порция бодрячество – как съчетава унилата си физиономия с неувяхващата си приповдигнатост, един Господ знае. Ето какво каза той: След конфуза щели да изкарат пълния си мандат… С подобен език политиката успява да надхвърли дори собствената си уродливост.
Ясно е, че нашите политици, поне голяма част от тях, ще проумеят нещичко, само ако ги качат на инвалидни колички – едва тогава ще успеят да схванат прелестите на истинския Живот.
Между другото: забелязахте ли, че Плевнелиев, който е на всяка манджа мерудия, мълчи като пукал?
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Плевнелиев по-добре да мълчи!!!Той и без това,няма какво да ни каже!!Същият тъпанар и психопат като останалите!!!Но ние,които виждаме и усещаме дявола в лицето на така наречените политици,защо гледаме и не правим нищо за да го стъпчем?!Защо?!