Милионите, натрупани от контрабандист № 1 на всички времена Иван Тодоров – Доктора, надничат зад парите, раздавани по схемата „Бързи кредити“, научи сензационно журналисти от спецполицаи, разследващи икономически престъпления.
За една от най-мощните фирми в този сектор, която докара хора до самоубийство от невъзможност да си плащат дълавете заради шокиращи лихви, има категорични данни, че е започнала първоначалната си дейност с мръсни пари, придобити от престъпна дейност. Шефът на същата фирма през 2004 г. е бил разследван и от Агенцията за финансово разузнаване за евентуална връзка с терористична дейност.
Това разкри лично пред журналисти един от служители на спецслужбата. Между 2000 и 2006 г. сегашен бос на фирма, която е лидер в бранша на бързите кредити е бил собственик на голяма верига чейнджбюра с обекти в цялата страна.
Въпросният човек към днешна дата е известен във финансовите среди като Станимир Изито. Същият преди 10 години беше първият българин, който масово въведе подвеждащите котировки за валути, от което бяха измамени хиляди хора.
Тогава на информационни табели при курса спрямо лева към долара и еврото се измисляха десетки начини клиентът да бъде прецакан. Например на входовете на бюрата се поставяха табели с възможно най-изгодния курс за обмяна на валута, вътре обаче имаше коренно различни надписи, които съвсем не бяха толкова доходоносни. Обикновено, те бяха поставени някъде зад вратата, където е нищожна вероятността да бъдат забелязани.
Другата измама пък беше илюзионистка – до таблото с курса на валутата се поставяше огледало. Като по този хитър начин, когато даден клиент погледне курса на валутата, виждаше огледалния образ на съответните цифри. Разбира се, стойностите са доста по-ниски.
Чейнджбюрата на Станимир Изито заблуждаваха клиентите си и по още един начин. Отвън на таблата се поставяше само един курс. Не се разбира от клиентите дали това е курс продава ли или курс купува. Другият номер, който беше въвел тарикатът, бе на таблото да отбелязват не курса на съответната валута, а разликата между курс купува и курс продава в проценти. Така например при курс на еврото 1,95 е с 19,5% надолу или 1, 57 лв.
Данни в службите сочат, че през чейнджбюрата на сегашния гуру на бързите кредити са се препирали парите на мафиота Иван Тодоров – Доктора. По това време същият лихвар е бил партньор със собственици на скандалната столична дискотека „Индиго“. На 21 декември 2001 г. 7 деца на възраст между 10 и 14 години бяха стъпкани до смърт от тълпа от 600 човека, напиращи да влязат в „Индиго“. Собствениците на обекта, който впоследствие се оказа и че е абсолютно незаконен се отърваха и без ден арест, а впоследствие прекратиха делото срещу тях, купувайки мълчанието на почернените родители.
„През 2004 година в Агенцията за финансово разузнаване получихме сигнал срещу въпросния Станимир, собственик на верига от чейнджбюра. Информацията идваше от чуждестранна разузнавателна служба.
Оказа се, че обектите на този господин са се използвали от мафиоти за пране на пари. В един от случаите имахме много сериозно съмнение, че се касаеше за сума предназначена за финансиране на терористична дейност.
Ставаше въпрос за превод от $ 300 000 от софийско чейнджбюро към такова в чужбина, за което имахме подозрение, че също е негово, чрез поставени лица. Тези транзакции бяха най-перфектният начин за раз-плащания на мафията и на терористи“, разкрива финансовият разузнавач. Разработката срещу Станимир обаче не завършила с арест.
„Намесиха се висши политици, по това време близки до Иван Тодоров – Доктора с ясна инструкция да не ровим по темата. Един от хората за които имаше данни, че са на „ти“ с престъпната схема, беше бившият зам.-финансов министър Гати ал Джебури“, разказва служителят.
Джебури беше уволнен през 2003 г., след като спецслужбите разкриха, че негова фирма е получила съмнителен превод от 600 000 долара. Едва през 2007 г. Агенцията за финансово разузнаване започна кампания по проверки на чейнджбюра в страната за съмнителни операции за пране на пари.
Днес Станимир Изито е горд собственик на фирмата за бързи кредити, раздаваща заеми срещу убийствени лихви. Една от офертите му гласи, че за 1000 дадени лева годишният лихвен процент е 634.
Преди дни Върховната касационна прокуратура започна проверка как БНБ и Комисията за защита на потребителите (КЗП) изпълняват задълженията си за регулация, контрол и охрана на гражданските интереси според Закона за кредитните институции и Закона за защита на потребителите по отношение на отпускането на така наречените „бързи кредити“. Проверката дойде след серия разследвания в пресата.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи