В края на 2018 година българите сме изправени пред жесток, страшен и прост въпрос: „Дали ще ни има?”. От гледна точка на световната история, това не е проблем, тъй като много народи са изчезнали.“. Това заяви проф. Иво Христов на своя лекция.
„Но на мен лично, не ми се иска българите да приключим така безславно и унизително, с тънки сметки, с дребен гечинмечец, както казва Захари Стоянов, залисани в собственото си его, имитирайки чужди образци, поради липсата на създадени свои културни, цивилизационни, житейски”, коментира изтъкнатият учен.
“Ние сме общество, което не обича да чува истината за себе си. Голямата ни драма e, че проблемите, в които се намираме като в една отровена паяжина през последните 140 години, са продукт и на самите нас”.
„Не можем да израстем и да погледнем самите себе си, за да разберем, че огромна част от нашите проблеми са функция на нашия мързел, на нашата липса на воля и дисциплина, на нашия безкраен робски вечен страх, на липса на самовзискателност”, посочи анализаторът. По думите му отгръщането на която и да е съвременна история ще ни убеди, че „вината е във всичко друго, но не и в липсата на качества, способности и гръбнак, когато е било нужно, а не когато трябва да се перчиш и знаеш, че е безопасно”. Той поясни, че такъв разговор с този начин на поставяне на темата е крайно непопулярен в България и никога не е бил популярен.
„Насажда се и мълчаливо се приема, че обществените фигури трябва да “заиграват” със сакралното нещо, наречено народ. Обществената фигура, по мълчалив консенсус със сакралния народ, не може да казва жестоката истина такава, каквато я разбира. Счита се, че обижда народа. Обществената фигура няма право да задава нелицеприятни въпроси, а трябва да “гали” егото на народа. Обществената фигура трябва да бъде като Благолаж от разказа на Елин Пелин “Косачи”: „Излъжи ни, ние знаем, че ни лъжеш, но само това ни е останало”.
Масовите очаквания са, че обществената фигура трябва да е демагог. Това е особен вид наркомания – липсата на мъжество и гръбнак да се изправиш пред бездната на истината и да я преодолееш”, констатира проф. Христов.
Коментирай първи