Дали ще я има България – това е най- важният въпрос за страната ни към днешна дата, коментира проф. Иво Христов: „Това не е някаква абсурдна фантастика, а реален и зловещ въпрос. За други страни от бившата Източна Европа, от бившия социалистически лагер проблемите може да са икономически, социални, политически или проблеми с цивилизационната идентичност, както е в една Унгария например, България е единствената страна, другата е Латвия, в която въпросът за това дали ще я има страната и още по-точно дали ще го има животворния род български, стои в практическа плоскост“.
„Това мъртвешко управленско статукво, което се е наложило в страната през последните 20-30 г., ще я завлече на дъното. Техният интерес не включва да искат такава промяна. Техният интерес бива интерпретиран в примитивна пропаганда, която се лее навсякъде, че ние живеем в най-хубавия от всички възможни светове, а най-хубавото предстои“, коментира още проф. Христов.
„Страната започва да се разпада по шевовете. И тъй като ние се намираме на много важно стратегическо място – в центъра на Балканите, около нас има много и мощни хищници, които се опитват вече да засмукват прилежащите територии и това вече се случи. Русенци например работят в Румъния. Хората в Пиринска Македония, в Сандански и Петрич, в Гоце Делчев, работят в Серес, защото там няма рекет, за една и съща работа се плаща двойно и тройно“.
„Това дали ще я има, или няма да я има, не зависи от България. С изключение на един много малък прозорец от време, между 1900 до 16 юни 1913 г., това е единственият период от време, когато България е била субект на собствената си историческа съдба. И периодът завършва злощастно – с Междусъюзническата война. Съдбата на България никога не е зависела от т.нар български елити, които и да са те, или от българското население, каквото и да е то.
Нашите успехи или пък нашите падения в една или друга степен са били предопределяни от външния геополитически фактор.
Разбира се, и ние много сме допринесли за това. Веднъж направен този избор, ние копаем надолу или градим нагоре. Правили сме и двете в рамките на миналия ХХ век“.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи