Двадесет и един известни общественици, учени, академици и професори предупреждават в открито писмо до първите ръководители на държавата, че името „Северна Македония“ може да отвори вратата за утрешни претенции към България.
Те са изпратили обръщението си до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, външния министър.
„С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „вековното желание на македонския народ да говори на македонски език” е ясно потвърждение за това какво предстои“, се казва в документа.
Под него са подписите на Ангел Симеонов, Проф. Валери Стефанов, Проф. Иван Маразов, Иван Гранитски, Боян Ангелов, Акад. Константин Косев, Акад. Георги Марков, Акад. Васил Гюзелев, Акад. Антон Дончев, Емил Стойчев, Акад. Крум Дамянов, Проф Андрей Пантев, Димитър Томов, Акад. Иван Радев, Акад. Стефан Воденичаров, Проф. Стефан Карастоянов, Проф. Огнян Герджиков, Акад. Благовест Сендов, Проф. Георги Костов, Проф. Валентин Старчев, Петър Андасаров.
Те подчертават, че „бившата югославска република Македония може да има свой път към Европа и ние не искаме да заставаме като препятствие на него.“
Ето и пълния текст на декларацията:
Македония е древна земя, населявана от различни племена и народи. През вековете тя е била част от различни държавни формации, участвала е във формирането на различни колективни идентичности.
Македония е съдбовно вписана в българската история и историческа памет. Нейната съдба е в сърцевината на българската национална идеология от деветнадесети и началото на двадесети век. Като част от националния идеал, македонската кауза е написала едни от най-славните и трагични страници в новата ни история.
По силата на ред обстоятелства и конюнктури, през 20 век древната и пропита с драматична памет македонска земя се оказа разделена между три държави – България, Гърция и бившата югославска република Македония. За всички образовани хора е ясно, че съществунето на днешната държава Македония е резултат от сложни идеологически и геополитически процеси.
Наскоро подписаният договор между Република Гърция и бившата югославска република Македония е поредната глава от дългата и трудна история на претенциите, забраните, заплахите, противоречивите идентичности…
Най-простото и задължително питане е – каква е ролята и как е разписан интересът на България в тези договаряния и договори?
Приетото название Северна Македония е очевидно некоретно по отношение на България и българските интереси. Според така приетия принцип на назоваване, българската Пиринска Македония също попада в обхвата на определението „Северна“. Дали това определение няма да се окаже днес и в бъдеще поредното основание за претенции, полемики и идентификационни кризи?
На фона на така очертаните политически събития настояваме българската държава да заеме прозорлива и активна позиция. Да се произнесе ясно за същината и обхвата на постигнатите договаряния.
Бившата югославска република Македония може да има свой път към Европа и ние не искаме да заставаме като препятствие на него. Но добре знаем, че днешните конюнктурни решения лесно могат да се превърнат в източник на утрешни беди.
С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „вековното желание на македонския народ да говори на македонски език” е ясно потвърждение за това какво предстои.
Затова очакваме да видим държавнически дела, които отстояват ясно и еднозначно българските национални интереси.
Настояваме за избор на ново име на съседната балканска държава, което да е коректно спрямо историческите обстоятелства и съвременните политически реалности.
Който предава миналото и продава настоящето, зачертава бъдещето си.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи