Покъртителна история от родната действителност! Докъде ни доведе пълната липса на духовност през последните 30 години! В началото на 21 век сме по- бездуховни и от средновековни варвари! Това е дядо Асен. Той е на 72 години. Физик по образование. Бездомник по принуда. Дядо Асен обитава улиците в Кючук Париж, град Пловдив. Вежлив е. Говори на „Вие“. Че дори си сваля шапката и леко се покланя на преминаващите жени. Той казва, че не е просяк, а скитник. Разликата е огромна.
Тази сутрин, идвайки към офиса, заварих три момчета от намиращата се наблизо гимназия, да ритат раницата на клетия старец. По- шокиращото беше, че наблизо минаваха десетки хора и всички услужливо гледаха на другата страна и удобно предпочитаха да приспят съвестта си. След като „възнаградих“ най-наглото момче с един задвратник, тримата се разбягаха. А зад себе си чух такива епитети и определения, каквито до сега не съм и предполагал, че има. Върнах съдържанието в раницата на дядо Асен и му я подадох, заедно с небрежно сгънати 5 лв. Човекът ме погледна благодарно, но после каза:
„Какво правиш бе, момче. Я си взимай парите. На мен за какво са ми? Ти си млад – ще заведеш с тях някоя девойка да изядете по една торта. Ще се смеете, па ще я целунеш после. Все хубави неща.“
Сетне старецът извади своето разпокъсано протмоне и изброи 50 стотинки. Тръгна към близката машина, като ме прикани да го последвам. Дядо Асен купи едно кафе и с треперещи ръце ми го подаде: „Ето, за благодарност от дядо ти Асен. Да го помниш с хубаво.“
После ми се усмихна. Широко. Така, както нито един от нас не може да се усмихне – с чиста душа.
Старият човек се върна на една от близките автобусни спирки, където се беше приютил и продължи със закуската си. А аз изтръпнах.
Младите, уж красиви, уж умни, уж модерни хора, не струваха и стотинка, в сравнение с дядо Асен. От тях човек трябва да се страхува най- много. Те са изпразнени от съдържание. Нямат съвет. Нямат душа. Няма какво да научиш от тях. Можеш само да се отвратиш от досега с такива „съвременни“ хора. А дори една кратка среща с човек като дядо Асен, може да изпълни душата ти така, както най- красивия стих поезия.
…родната действителност…
Фейсбук, Евгения Костова
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи