Папата, който пристигна в България, изрази тревога от обезлюдяването на страната, призовавайки я да не затваря вратата за чужденци, и се обяви за единство на християните. Той бе посрещнат с подозрение и дори враждебност от страна на ръководителите на Българската православна църква, пише журналистът Жан-Мари Геноа във „Фигаро“.
В България папа Франциск изпрати двойно послание за отваряне. Първо, политическо, в полза на имиграцията, което беше адресирано до правителството.
Второ, религиозно, в името на християнското единство, насочено към лидерите на Православната църква. Пристигнал в тази европейска страна в неделя сутринта, Франциск ще си тръгне в понеделник вечерта, за да посети във вторник Северна Македония, преди да се върне вечерта в Рим.
В България папата се очаква в понеделник сутринта в бежански лагер. Реалност, която е особено близо до сърцето му. Той го каза на президента на републиката, веднага щом пристигна в неделя. Наричайки България „мост между Източна и Южна Европа“, но също така и „отворена врата към Близкия изток“, той призова тази земя „с древни християнски корени“ да бъде място на „среща„. „Разнообразието“ ще бъде преживяно като „възможност, богатство, а не като причина за противопоставяне“, но също така ще „зачита особеностите“.
Култивирайки „гостоприемство“, тази страна ще участва в създаването на „жизнени връзки между цивилизациите, между различните традиции и чувствителност“. Това ще позволи да бъде „отхвърлено всяко насилие и принуда“. И като следствие: „Така ще попречим на онези, които искат с всички средства да манипулират и използват“ насилието.
Българска „демографска зима“
Говорейки за „демографската зима“, която бушува в страната, но която „се стовари като ледена завеса върху цяла Европа“ – коефициентът на раждаемост е 1,53 на жена в България при население от 7,1 млн. души – папата помоли българите да посрещнат чужденците: „На вас, които познавате драмата на емиграцията, си позволявам да предложа да не си затваряте очите, сърцето и ръката си този, който чука на вратите ви“.
Но той похвали също усилията на президента да задържи младите българи в страната: „Бих искал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички усилия за създаване на благоприятни условия, за да могат младите хора да вложат свежата си енергия и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в родината си условия за достоен живот”.
Силният момент от този първи български ден беше обаче религиозното му измерение.
Светият Синод на Българската православна църква, управляващото тяло на Църквата, забрани всяка „обща молитва“ с ръководителя на Католическата църква. Така че Франциск отиде да се вглъби сам в катедралата в София, близо до трона на светиите Кирил и Методий, евангелизаторите на Централна Европа, които са почитани и в Католическата църква.
По-рано той бе приет в лично качество от патриарх Неофит, ръководител на Българската православна църква. „Толкова много исках тази среща“, довери Франциск, искрен поддръжник на икуменизма, движение, което работи за единство на християнските църкви.
„Раните“ на християнското разделение
Той използва възможността да изрази съжаление за „раните“, образувани от „болезнените разкъсвания“ на разделението на християните, като същевременно призова католиците и православните „да преоткрият радостта от прошката“.
Изхождайки от примера на светиите Кирил и Методий, той обяви, че „известно различие на обичаи и нрави не противоречи ни най-малко на единството на Църквата“ и че между Изтока и Запада „различни богословски формулировки нерядко се допълват, вместо да си противоречат“. Така че „зачитането на различията не е пречка за единството“.
Тогава папата обяви: „Колко неща можем да научим един от друг!“. Накрая той увери православните в молитвата си и ги помоли за „място“ в тяхната молитва. Защото „молитвата е вратата, която отваря всичко“.
В замяна на това, православният патриарх остана по-скоро дистанциран в речта си. Той увери папата в „уважението“ на неговата Църква. Той се зарадва, че Католическата църква „защитава“, както Православната църква, „християнските корени на Европа“.
Но той припомни, че „Глава и кормчия на кораба на Едната, Света, Вселенска и Апостолска църква е сам Господ Иисус Христос“ и затова е необходимо да се пази „вярата на християнската църква“ от „компромисите“, изтъквайки постоянството на Православната църква в хода на историята.
Два пъти Патриархът повтори: „Ние, Българската православна църква, сме твърдо убедени, че по отношение на Вярата не може да има и не трябва да има компромис“.
Що се отнася до молитвата за християнско единство, той обясни, че тя има различно значение за тях. Във всеки случай не става дума за сближаване на църквите, а за изпълнение на всичко в Христос, както уточни патриархът: „Винаги сме се молили за единството на света в Христа“.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи