ЕНП от години афишира безрезервна подкрепа за управляващата партия ГЕРБ. Борисов приватизира европейската тема за национална употреба. Същевременно ГЕРБ затъна в безброй грандиозни корупционни скандали. Те избухват поне веднъж седмично и биха сринали всяко правителство в коя да е държава, не само в Европа. Висши чиновници бяха осветлени като собственици на апартаменти, придобити на занижени цени, един министър бе записан как дава инструкции да се заобиколи закона.
Последният мониторингов доклад на Брюксел по Механизма за сътрудничество и проверка даде оценка на България, която управляващите развяваха като индулгенция, а веднага след него избухнаха серия от скандали, които драматично опровергаха констатациите на ЕК. В този смисъл уж проевропейската партия ГЕРБ в очите на огромното мнозинство от българите е партията на корупцията, а това дискредитира самата европейска идея. Брюксел се прави, че не го забелязва. Посолствата в София също предпочитат лесния диалог с познатата администрация и зле оценяват ситуацията. Това захранва антиевропейските настроения, които не раждат алтернатива, а се израждат в популизъм.
В последните дни Брюксел даде знак, че не възнамерява да отменя Механизма за сътрудничество и проверка. Сиреч постави под въпрос върховенството на закона в България. Същевременно Манфред Вебер, кандидатът на ЕНП и ГЕРБ за председател на ЕК, се обяви за орязване на еврофондовете на страните, в които няма върховенство на закона. Така ПП ГЕРБ се оказва двойно опасна за България: хем подрива върховенството на закона, хем подкрепя Вебер, който мисли да ни санкционира за този грях. Мисля, че времето на политическия блъф, че ГЕРБ е българският партньор на Брюксел отминава, защото партията вече дискредитира самата ЕНП. Толерансът ще свърши с изборите, след това ЕНП ще очаква промени в партията на Борисов-Цветанов. Но за тях е вече късно.
Европа е родина на хуманизма, а самата дума сякаш е изхвърлена от речника на ЕС. Или почти. Европа е земята на свободомислието, дължи възхода си на свободата и критицизма, а днес те са под натиска на конформизма и политкоректността. Философът, благородникът, джентълменът, интелектуалецът, революционерът, дисидентът са все фигури от европейската традиция. Сега те са на изчезване.
Днешният свят разглежда човека като потребител, класира го в графа “човешки ресурси”, политически го свежда до „активист“, но го лишава от етическа дълбочина. За съжаление ЕС се вписва в глобалното опростенчество, а Европа дължи постиженията си тъкмо на своята традиция, на своето различие. Трябва да се питаем от великата европейска култура – политическа и духовна, – а не да се поддаваме на натиска отвън. Да речем, социалната държава с нейните отпуски, гаранции, обезщетения, е част от политическите завоевания на Европа. И трябва да бъде отстоявана, а не разграждана. ЕС трябва да поставя социални стандарти на външните си партньори. Вместо това тя се поддава на корпоративния натиск, който разгражда социалната държава.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи