Напрежението между Русия и Украйна ескалира скоростно през последните часове. След инцидент между украински катери и руска брегова охрана в Керченския проток, се стигна до размяна на взаимни обвинения между Киев и Москва. Късно снощи руски кораби откриха огън срещу украинските плавателни съдове и ги плениха. Съобщава се за трима ранени украински военни.
Версията на Москва е, че украинските кораби са навлезли на руска територия. Те отказали да се подчинят на разпорежданията на руските граничари и се стигнало до последвала акция за задържането им.
Според украинската версия, Русия нарушава международното право с отказа си да пропусне корабите през протока. Президентът Петро Порошенко ще предложи на парламента днес да обяви военно положение за 60 дни, което ще ограничи гражданските свободи и ще даде на държавните институции по-големи правомощия.
Междувременно от военното министерство на Украйна обявиха, че армията на страната е била приведена в състояние на пълна бойна готовност. В изявлението се уточнява, че съответната заповед е била издадена въз основа решение на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна за въвеждане на военно положение. В пълна бойна готовност е приведена и Службата за сигурност на Украйна.
Малко след стълкновението в Керченския проток украинските военни са предприели масиран обстрел на жилищни райони в самопровъзгласилата се „Донецка народна република (ДНР), съобщиха руските медии. Заради кризата Русия поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
В неделя кораби на Военноморските сили на Украйна устроиха в Черно море нещо средно между водно шоу и казус бели. Провокацията от типа „марш на скок“ през руската граница обаче не сполучи – под Кримския мост украинците бяха посрещнати от непреодолима руска блокада. Наложи се украинските военноморски сили да изпратят подкрепление, но и то не помогна.
Защо Украйна разиграва целия този спектакъл?
В Киев изглежда се умориха да търсят повод, доказващ руската агресия, и затова решиха сами да го инсценират, пише „Взгляд“.
Според изданието това се потвърждава и от паническото съобщение на украинското външно министерство веднага след инцидента, в което се казва:„Провокативните действия от страна на Русия в Черно и Азовско море преминаха границата и вече стават агресивни. Кораби на Руската Федерация в нарушение на правилата за свободно плаване неправомерно приложиха сила срещу кораби на Военноморските сили на Украйна“.
Именно заради това изявление украинският флот устрои цялото морско шоу на 25 ноември, пише „Взгляд“.
Как започна всичко?
В неделя сутринта руските служби за охрана на границата към Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Крим съобщават, че около 7 часа три кораба на украинските военноморски сили – бронираните танкери „Бердянск“ и „Никопол“ и влекачът „Яна Капу“, в нарушение на чл. 19 и 21 от Конвенцията на ООН за морското право, са пресекли незаконно държавната граница на Русия и са се насочили към Керченския проток през временно затворената акватория в руски териториални води, в която действа разрешителен режим за преминаване.
Според съобщението на украинските военноморски сили корабите извършвали планиран преход от Одеса до Мариупол, за който уж били информирали предварително. В съобщението обаче не се уточнява кого именно са информирали. Граничните власти в Крим твърдят, че не са били известени, а украинците не са подавали заявка за преминаване през Керченския пролив, поради което не били включени в графика. Нещо повече – украинските кораби извършвали опасни маневри и отказвали да се подчинят на разпорежданията на руските граничари.
Пред „Взгляд“ бившият командващ на руския Черноморски флот адмирал Владимир Комоедов обяснява, че украинските плавателни съдове са длъжни да спазват стриктно международното право, както и правилата за преминаване през териториални и неутрални води. Всеки кораб, който излиза в открито море, е настроен на честотата на единния международен 16-ти канал за свръзка и е длъжен да отговаря на повикванията, в противен случай става дума за провокация, обяснява адмиралът.
„Ако се изхулиганят и тръгнат да минават без проверка, без „лоцманска проводка“, не трябва да бъдат пропускани. Разбира се, най-добре би било да не се стига до употреба на оръжие, но най-малкото следва да им бъде отправено предупреждение“, обяснява Комоедов.
„Ние имаме право на предупредителни изстрели. Първо трябва да им бъде казано по 16-ти канал, че пресекат ли тази линия, срещу тях ще бъде използвано оръжие. Ако не се подчинят, ние сме в правото си да използваме сила“, казва адмиралът.
Кореспондентът на „Комерсант“ Кирил Кривошеев предполага, че Украйна най-вероятно не е уведомила предварително руските власти за преминаването на нейни кораби в близост до Крим, тъй като смята полуострова за своя територия, а придвижването на кораби в свои води не се нуждае от предварително съгласуване с когото и да било.
Това е и опит на Петро Порошенко да обърне предизборната ситуация, тъй като върви към загуба на изборите. „Той изглежда решен на всякакви крайни действия, включително въвеждане на извънредно или военно положение. Да се надяваме, че в ръководството на Украйна има здравомислещи хора, които да подскажат на президента, че ескалацията на конфликта може да премине във военна фаза“, анализира ситуацията Кривошеев.
Това е първото сериозно стълкновение между Русия и Украйна по море. Керченският проток, който е единственият път по вода между Черно и Азовско море, е стратегическа ос от първостепенно значение както за Русия, така и за Украйна.
Русия претендира върху контрола на водите край Крим след присъединяването на полуострова през 2014 г. Киев и Западът пък обвиняват Москва, че „възпрепятства“ умишлено навигацията на търговски кораби през Керченския проток.
В Киев не крият, че разчитат инцидентът да има сериозни политически последствия за Русия. Още повече, че само преди месец Европейският парламент прие резолюция, в която се отправя предупреждение към Русия да прекрати провокативните си, според ЕС, действия в Азовско море, в противен случай е възможно да й бъдат наложени нови санкции.
Целта на неделната провокация е Русия да бъде представена като виновник за инцидента, а Украйна да спечели Запада на своя страна, посочва Комерсант.
След сблъсъка руският външен министър Сергей Лавров призова западните спосори на режима в Киев да озаптят своите подопечни.
„Настоятелно призоваваме западните спонсори на Киев да озаптят тези, които се опитват да извлекат политически дивиденти от раздухването на военна истерия във връзка с предстоящите избори и други събития в Украйна“, заяви Лавров. Той посъветва властите в Киев „да се държат адекватно“, тъй като на Запада „вече му е неудобно от украинското ръководство“.
Според руския зам.-министър на външните работи Григорий Карасин няма съмнение, че инцидентът в Керченския пролив е предварително планиран от Украйна като място, време и форма на провокацията. Целта е да се „тласне“ Украйна към обявяване на военно положение, да се мобилизират антируските настроения на Запад и да се засилят антируските санкции.
Той също не изключи провокацията да е свързана с предизборната кампания на Петро Порошенко.
Карасин уточни, че Киев и Западът са избрали за място тъкмо Азовско море, където провокациите на Украйна могат да дадат бързи и ефикасни за разпалването на международен скандал резултати.
„Бандитските действия“ на Украйна разкритикува и говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.
След като разпарчетосат Украйна, Порошенко и цялата майданска шайка, ще започнат да гастролират по света с лекции за ползата от демокрацията, също като Саакашвили. Понеже установиха мир в Донбас, та сега опряха до Керченския проток. Страшни бандити. И методите им са бандитски: първо провокация, после силен натиск и накрая обвинение в агресия“, написа Захарова във Фейсбук.
И според нея украинската провокация в Керченския проток е предварително планирана и организирана.
„Цялата, буквално цялата политика на Порошенко днес се крепи върху провокацията. Безотговорна и страхлива провокация (тъй като не се осъществява на собствен гръб или на гърба на децата им, а за сметка на обикновените хора), която води до задълбочаване на ситуацията в Украйна.
Вместо да се фокусират върху решаването на проблеми като колапса на вътрешната политика, срива на икономиката, проблемите с отоплителния сезон и неизпълнението на минските споразумения, на 25 ноември 2018 г. киевските власти сметнаха за нужно на всяка цена да изпратят военни кораби в Керченския проток в нарушение на всички досегашни практики.
Защо? С каква цел? Естествено, че за да отвлекат вниманието от раздиращите Украйна вътрешни проблеми и да посочат с пръст виновния за всички украински беди съсед“, написа Захарова във Фейсбук.
Какви последици може да има инцидентът в Черно море?
Москва не е заинтересована от ескалация на конфликта в Черно море, подчерта зам.-председателят на комисията по външна политика към руския Съвет на федерацията Владимир Джабаров. „Нашата страна до последно ще се опита да реши въпроса чрез преговори. Но Русия винаги е отстоявала националните си интереси. Недопустимо е безнаказаното нахлуване на военни кораби от съседни държави в териториалните й води“, коментира Джабаров пред „Комерсант“.
Според него твърденията на украинското министерство на външните работи, че след като Украйна не признава Крим за руски, то значи няма никакво нарушение, са откровено провокативни.
Киев от своя страна разчита на подкрепата на Запада и се надява да провокира Русия към ответни действия, в това число военни, за да я нарече агресор и да спечели световната общественост на своя страна.
В Украйна мненията на политиците са разделени: едни са за мирно решение на конфликта, други призовават Запада да предприеме спешни и строги мерки срещу руската страна, пише „Комерсант“.
Според някои трезви оценки е възможно този инцидент да прерасне във война, първо в Черно, а след това и в Азовско море, където отдавна назрява конфликт. Чуват се призиви към властта на всяка цена да се избегне въоръжен конфликт. За жалост обаче изразители на тази позиция в Украйна са хора, които нямат позиции в изпълнителната власт, отбелязва кореспондентът на „Комерсант“ в Киев.
Голямата опасност – инцидентът да прерасне в пълномащабна война, все още не отминала. Особено като се имат предвид силно пристрастните оценки на Запада за конфликта. В официално изявление ЕС недвусмислено зае страната на Киев, призовавайки Русия да зачита независимостта на Украйна. НАТО отново подчерта, че напълно подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи