Медиите съобщиха за някакъв български супебогаташ, който си купил огромно имение в Бевърли Хилс за 34.5 милиона долара и шашнал дори американците. И това е само един от супербогатите, родени от 30 годишния път, наречен у нас с либералната идеологема „преход към демокрация“, прикриваща разграбването и унищожаването на построеното при социализма и родило новите български капиталисти. Има и други такива, това е безспорно. За повечето от тях офшорките – тази свидна рожба на неолибералния капитализъм, създадена специално, за да се крият богатствата от обикновените хора и облагане от държавите, съдържат какви ли не неочаквани за обикновения българин тайни. При това, скоростта с която расте богатството на богатите и дистанцията им от бедните у нас е невиждана преди това.
Според публикация преди седмица в агенция Блумбърг, вещаеща идването на следващата голяма икономическа рецесия, не трябва да очакваме, че тя ще удари богатите. Не, тя ще удари отново главно бедните. Представете си какво ще стане тогава. А неравенството в САЩ именно след 2008 г., когато се разгоря предишната икономическа криза расте със скорост по-голяма от когато и да е било преди това в историята.
Вярно е, че неравенството расте не само в САЩ, а и другаде по света. Расте в цяла Европа. Великобритания се мята като обезумяла от гърчовете на Брекзит именно защото не успя да реши проблема с основните форми на неравенство там и това породи стремежа да се отделят от ЕС с надеждата, че така може да стане по-добре. Ще става обаче по-зле.
Има обаче една добра новина за американците, казва авторът на публикацията Шира Овиде: „в периода 2010-2017 година в Америка увеличаването на разликите в богатството е ставало по-бавно отколкото в България“ (1). Така се успокояват американците. С това, че на тях им е зле, но има едни нещастници в света – това са българите, при които нещата много по-ускорено стават все по-зле.
И няма как да не стават по-ускорено по-зле, след като България е уникална с минималното си облагане на корпорациите и богатите. На фона на българския 10 процентов плосък данък за всички, включително и за минималната работна заплата, данъците въведени от Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Доналд Тръмп изглеждат като политика на невероятни левичари, с които нашите партии и политици не могат да се сравняват, независимо дали се наричат леви или десни. Наричат се „леви“ и „десни“ и крачат в посока „Дясно, дясно, дясно“.
Станахаме за посмешище и пред американците по скоростта, с която нараства разликата между бедни и богати. Станахме за посмешище с това, че докато се говори как още „комунистите управляват“ в България се води по-дясна данъчна политика и от най-десните политици в цяла Европа и Северна Америка през последния век.
А на всичко отгоре, в сравнение с американците, у нас разделението между бедни и богати расте, защото и самите САЩ измъкват от нас милиарди със заграбения човешки капитал, а сега ще вземат някой друг милиард и за да ни въоръжават.
„У нас в Америка е зле, но при българите е по-зле“, си казват американците. „Затова нека ние, американците да си траем, защото може да бъде и по-лошо. Както при българите“. Нищо, че американците не знаят нашата знаменита премъдрост: „Я не сакам я да съм добре. Я сакам на Вуте да му е зле“.
Това донесе българският капитализъм на идиотизираните маси, които пееха щастливо „комунизмът си отива, спете спокойно деца“, докато политиците им обещаваха да ги ощастливят, каканижейки за „преход към демокрация“ и „европейски ценности“. Не, не спят спокойно децата днес, дори ако вземем факта, че в българските училища побоите, нападенията, сбиванията са повече отколкото във всеки друг период на нашата история. Но не спят спокойно и техните родители в едно общество, в което неравенството расте с такава скорост, че в Америка си правят гаргара с българите и за да има такива, които са по-зле от тях искат допълнително да им помогнат в растежа на неравенството. Да им вземат допълнителни пари заради някакви си изтребители. Как няма да ги вземат след като България надмина Америка и в това, че най-напред идиотизирани и антибългарски политици унищожиха ракетите и голяма част от останалото въоръжение и армия, а сега трябвало да се дават пари, защото вече нямало оръжие.
Според нарастващо количество автори днес по света увеличаващото се неравенство води до нарастващи конфликти, опасности, кризи, дори войни. Води към пропаст. Така крачейки по посока „Дясно, дясно, дясно“, в която богатите стават все по-богати и неравенството расте, не вървим ли към пропастта?
1) Ovide, Shira. The Next Recession Is Coming. Now What?, In: Bloomberg
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи