Процъфтяващата до неотдавна в аграрно и промишлено отношение България беше буквално оглозгана, благодарение на политиката на ЕС с нейните квоти, субсидии и строги регламенти. Всичко това доведе до унищожаването на практически всички конкурентноспособни предприятия в България и пълен крах на икономиката, което, от своя страна, повлия фатално върху демографските процеси: масова емиграция на работоспособното население, спад на раждаемостта и т.н.
Населението на България е вече под 7 милиона души, сочат данните на Департамента по икономически и социални въпроси към ООН. Акад. Петър Иванов, шеф на демографския институт към БАН, коментира така новината: „България е в клинична демографска смърт, тя умира…ние сме най-бързо изчезващата нация в света!“.
Забележително е, че според преброяване на населението от 1946 г. в страната тогава е имало 7 029 349 души, а през 1985 г. числото им нараства на 8 948 649 души. Оказва се, че за последните три десетилетия населението на България се е стопило с два милиона души – демографски показатели, по-лоши и от периода след Втората световна война.
Тази новина е в състояние да провокира ожесточени дискусии по ключови въпроси на съвремения световен порядък.
От една страна, причините за тежкото, да не кажем катастрофално, обезлюдяване на България са съвсем очевидни – и имат директно връзка с Европейския съюз, доколкото този процес е пряко следствие от „европейския избор“ на страната.
Процъфтяващата до неотдавна в аграрно и промишлено отношение България беше буквално оглозгана, благодарение на политиката на ЕС с нейните квоти, субсидии и строги регламенти. Всичко това доведе до унищожаването на практически всички конкурентноспособни предприятия в България и пълен крах на икономиката, което, от своя страна, повлия фатално върху демографските процеси: масова емиграция на работоспособното население, спад на раждаемостта и т.н.
С подобни проблеми се сблъскват почти всички страни от периферията на ЕС и дори желаещите да се присъединят. Особено осезаем е този процес в постсъветското пространство: От Прибалтика до Украйна.
Сигурно някой би възразил, че не точно Русия е в правото си да сочи с пръст проблемите на България и да се възмушава от Европа, при положение, че тя самата има сериозни демографски проблеми. Нещо повече, тази година се очаква влошаване на демографските показатели и интересът към българските проблеми е като да сочиш сламката в чуждото око.
Трябва да признаем, че този „някой“ е до голяма степен прав. Макар Русия да не е загубила, като България, една четвърт от населението си – демографските й проблеми са добре известни. В Башкортостан, например, в периода от януари до май тази година са се родили със 759 бебета по-малко, в сравнение със същия период на миналата година, а в Удмуртия броят на новородените е намалял с 525. Русия наистина се плъзга към прогнозирания демографски срив, породен от катастрофално ниската раждаемост през 90-те години – поколението, което сега навлиза в детеродна възраст. Текущите социално-икономически проблеми, разбира се, също оказват влияние върху демографското поведение на гражданите.
Трябва да кажем, че всякакви коментари за влошената демография в България (или Русия), без да се държи сметка за световните тенденции, са несериозни, тъй като целият развит (и голяма част от недотам развитият) свят се сблъсква с крайно сложни проблеми в тази област, свързани със застаряването на населението, спад на раждаемостта и т.н. Така че проблемите на Латвия, Япония, България, Франция, Русия и десетки други страни имат общи основания. Просто в разните държави местната специфика налага своя отпечатък, който води до различни резултати. Така например, целенасочената мащабна политика за внос на мигранти в Европа цели да реши проблема със застаряването на населението и съкращаването на работната сила в страните от Запада, в резултат на което демографската статистика демонстрира доста по-добри показатели в „стара“ Европа, отколкото в страните от източната периферия на ЕС.
Подобна гледна точка също е обяснима. Кризата действително е от глобален мащаб и във всяка страна се проявяват различните й вариации.
Но има една принципно важна тънкост: съществува непосредствена връзка между дълбочината на кризата и степента на суверенитет на отделните страни.
Така например, страните, които са напълно подчинени на висшестоящи структури (като България или Литва спрямо ЕС или Япония спрямо Щатите) се сблъскват с много по-сложни демографски проблеми, отколкото тези, които се опитват да водят самостоятелна политика.
Причините са очевидни. Дъговидните илюзии от периода на разцвет на либералния глобализъм повехнаха и стана ясно, че зад тях се крият неоколониални практики, с които доминиращите държави източват ресурси от подчинените страни, както природни и икономически, така и човешки. Впрочем, България е най-яркият пример в това отношение: с разорена икономика и бягащо на запад население, като така помага на „стара“ Европа да си реши демографските проблеми.
Може да се спори доколко удачно и правилно беше решението за приемането в ЕС на огромни маси мигранти от Африка и Близкия Изток, но не можем да отречем, че ръководството на Съюза действаше напълно съзнателно, опитвайки се да реши стоящите пред него проблеми с числеността на населението, влагайки политическа воля и ресурси за провеждането на тази кампания.
Подобно е положението и с Русия, която стои най-добре в това отношение измежду европейските постсъветски страни (изключение правят само държавите от Средна Азия). Мерките, които предприемат руските управляващи за решаването на този проблем също са широко известни – от привличане на мигранти до стимулиране на раждаемостта.
Но най-важното е, че Москва разполага с необходимата степен на суверенитет, за да реализира тези мерки, което постепенно започва да дава резултат, независимо от всички трудности и негативни фактори.
Впрочем за България (както и за останалите страни, преживяващи тежка демографска криза) има рецепта, чрез която тя може да пречупи ситуацията и да спре процеса на собственото си „умиране“. Трябва „чисто и просто“ да си възвърне националния суверенитет.
Но имат ли управляващите в страната такова желание, и което е по-важно – възможност да го направят, остава открит въпрос.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи